Dear gentle reader,
В статията си за “Когато Нетфликс набляга на сюжета”, обещах да обърна внимание и на сериала „Бриджъртън“. И ето че след има-няма три години настъпи време да изпълня обещанието си.
Преди броени дни Netflix пусна първата част от четвъртия сезон и отново сме в началото на нещо страхотно. За тези, които са пропуснали: сериалът е базиран на любовните романи на Джулия Куин, посветени на многодетната фамилия Бриджъртън. Действието се развива в Лондон през Регентската епоха, като всеки сезон проследява пътя към венчилото на едно от осемте деца в семейството.
Критики към „Бриджъртън“ никога не са липсвали. Сериалът определено не е лъжица за всяка уста и с появата на всяка нова порция епизоди получаваме същата доза познати оплаквания. Но след като продукцията вече е подновена за още два сезона, ще използвам трибуната си, за да отговоря на най-упоритите критици – просто за да мога да си гледам остатъка от сериите на спокойствие.
1. „Бриджъртън“ като Обединените нации
Най-отявлената критика, преследваща сериала още от първи епизод, е етническото разнообразие. Макар да съм съгласна, че едва ли Лондон в началото на XIX век е бил толкова „цветен“, не трябва да забравяме: гледаме адаптация на любовен роман от XXI век, а не екранизация на исторически алманах. Имаме и пълното съгласие на автора за всички творчески волности. На мен лично ми трябваше точно половин епизод, за да спра да мисля за цвета на кожата на актьорите и да се фокусирам върху сюжета.
2. Лесбийски истории (и промените спрямо книгите въобще)
Едни от най-върлите критици са заклетите фенове на поредицата. Всяко решение за отклонение от изходния материал се атакува яростно – промени на локации, реплики, цели сюжетни линии. Но най-големият трус настъпи с трансформацията на един от бъдещите главни герои – Майкъл, който в сериала стана Микаела.
Превръщането на любим персонаж в чернокожа лесбийка пося смут в общността, който не стихва и до днес. Мога да разбера как подобна радикална промяна би смутила читателите (гледам теб, Кенет Брана, с твоя Поаро – екшън герой!). Но за мен, тъй като не съм чела книгите, е много интересно да видя как ще превърнат една еднополова връзка в масова и популярна любовна история. Досега тези връзки на екрана често са в контекста на тежка драма или са просто страничен фон. Да видим централен гей сюжет с (надявам се) „хепи енд“ ще бъде наистина любопитно.
3. Сладникавият сюжет
Да, сериалът е базиран на любовни романи и ако не е изцяло верен на фактите, то е абсолютно верен на жанра си: леки сюжети тип „ще се вземат ли, или няма да се вземат“, забавни моменти и предвидим край – вземат се. Ако това не е по вкуса Ви, просто това не е Вашият сериал.
Дребни критики
Има, разбира се, и претенции към секс сцените, към музиката, към костюмите… на тях дори няма да си правя труда да отговарям.
В заключение: ако човек остави дълбоките анализи и предразсъдъците на дивана, може да изпита истинска наслада от нещо захаросано – джънк фуд за душата. Просто се потопете в свят на графове и графини, разходки с каляски, случайни срещи в библиотеката, паднали дами, реформирани развратници и любов, която спира дъха.
Препоръчвам с доза захаросани бисквити, лъжица горещ шоколад или чаша среднощен чай.
