Наскоро попаднах на втората част на филма „365 дни“, която се казва „365 дни: Този ден“, и на втория сезон на сериала „Бриджъртън“ – и двете продукции на Нетфликс. Реших да ги гледам след материали, които ми се появиха из Фейсбук фийда. Явно алгоритъмът ме е причислил към целевата аудитория и, да ви кажа – беше наполовина прав.
И филмът, и сериалът си заслужават да се видят, а доколко и двете заслужават да се гледат, е съвсем отделен въпрос. И двете продукции имат достатъчно популярни първи части, за да си заслужат продълженията; и двете са базирани на любовни романи; и двете имат горещи сцени и са създадени конкретно с мисъл за удоволствието на дамската аудитория. Дотук горе-долу се изчерпват и паралелите между тях.
Филмът „365 дни: Този ден“, както писах вече, е базиран на любовен роман – част от трилогия на полската писателка Бланка Липинска. Но нека започнем с първата част, за тези от вас, които като мен са я пропуснали през 2020 г. В нея италианският мафиот Масимо (Микеле Мороне) отвлича работещата в хотел полякиня Лаура (Анна-Мария Секлуцка) и ѝ дава 365 дни да се влюби в него. Както може да се досетите (спойлър!), тя се влюбва доста по-скоро.
Сега, филмът не е нищо особено. Далеч по-слаб е от „50 нюанса сиво“, което може да ви говори много (тъй като „50 нюанса“ е доста слаб филм), но все пак е гледаем. Масимо не е лош за окото, има секс, някаква доста постна интрига и слаб диалог на неособено добър английски. Ако наистина, ама наистина няма какво да правите – може да му дадете шанс.
От друга страна, втората част – „365 дни: Този ден“, е толкова слаба, че дори не мога да я определя като гледаема. Една от критиките, които прочетох, е, че филмът е заснет като реклама на парфюм със секс в нея. Не съм напълно съгласна – все пак има доста добри реклами на парфюми. Както и да е, във втората част интригата се заплита, има и нов секс символ – градинарят Начо (Симоне Сусина), който е по-хубав от Масимо, но и това не подобрява качеството. Рейтингът му в сайта Rotten Tomatoes е 0% и това не е случайно. Аз лично не успях да го изгледам целия, затова няма да се впускам в детайли.
Сюжети от сорта на „50 нюанса сиво“ – с големия, лош богаташ и невинното момиче, впримчени във водовъртежа на тъмните страсти, не са особено изненадващи. Този лайтмотив определено се продава, макар да не е в унисон с тенденциите за женско овластяване. Критиците биха казали, че ако милиардерът беше някой беден монтьор, филмът нямаше да е любовен роман, а криминален трилър, в който жената е горка жертва, а не извадилата късмет героиня.
Но аз ще защитя женската дуалистичност. Често ни критикуват, че хем искаме еманципация, хем тайно се прехласваме по истории, в които сме покорени и подчинени. Но какво очаквате от горката феминистка, която от най-ранно детство е закърмена с истории със стокхолмски мотиви? В „Красавицата и звяра“ тя е заложница, в „Спящата красавица“ е целуната без съгласие, докато е в безсъзнание. От малки сме приучавани да чакаме принцове, за да бъдем спасени. Не е меркантилност, драги ми – романтичност е.
Има и друга теория: тези сюжети привличат нежния пол заради патриархалния морал, в който сексуалната освободеност на жената е заклеймена. Тя може да бъде постигната без чувство на вина единствено в ситуация на плен, където случващото се е извън контрола на „жертвата“.
Факт е, че женската сексуалност все още се подтиска. Дори науката не е склонна да се рови в дълбините на женските страсти. За това говори и фактът, че пълната анатомия на клитора не е изследвана подробно чак до 2005 г., когато австралийската уроложка Хелен О’Конъл разкрива по-подробно изображение на органа чрез ЯМР. Чак през 2005 година, да.
Та, да се върнем към филмите. Не са нищо особено, но ако ви е скучно и искате да видите екранизирана мократа фантазия на всяка плеймейтка, фризьорка или абитуриентка с екстеншъни и филъри – няма да останете разочаровани.
Ще ви разкажа и за сериала „Бриджъртън“, но в следваща статия, че тази стана твърде дълга.
