„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му.“ – този цитат на Оскар Уайлд неизменно изплува в съзнанието ми всеки път, когато завалят поредните критики към Мелания Тръмп.
Въпреки декларираната си любов към имигрантите, към жените и към всички онеправдани групи, либералните среди сякаш не могат да намерят в себе си сили за нито една добра дума за жената, извървяла пътя от Севница до Вашингтон. Призивите за инклузивност и толерантност към „различните“ внезапно заглъхват, когато стане въпрос за първата Първа дама, за която английският не е майчин език. Може би защото Мелания е „различна“ по неправилния, неудобен начин?
Мелания няма диплома от университет от Бръшляновата лига, няма „подходящия“ аристократичен произход или политически коректния цвят на кожата. Вместо да бъде приобщена като пример за интеграция, тя бе оставена в сянката на големите прожектори, пренебрегната от влиятелните списания и маргинализирана единствено по признак на асоциация със съпруга ѝ.
Сега, в началото на втория мандат, гласът на Първата дама започва да звучи далеч по-уверено. Тези дни по кината и в Amazon Prime дебютира документалният филм “Melania: Twenty Days to History“, Amazon MGM Studios – мащабна продукция, която проследява завръщането ѝ в Белия дом. Филмът е естествено продължение на внимателното шлифоване на имиджа ѝ и ясен знак, че тя вече не смята да оставя другите да разказват историята ѝ вместо нея.
Но с всяка стъпка нагоре критиката към Мелания се засилва. Критиците побързаха да го нарекат „пропаганда“. Отново чуваме, че не е успешен модел, а е успяла „по втория начин“. Вадят се инсинуации за миналото ѝ и какво ли още не. Разбира се, не липсват и класическите ad hominem атаки – наскоро Татяна Кристи сравни харизмата на Мелания с тази на „домашен фикус“. И наистина – какво да направи бедната Мелания, след като очевидно не е на интелектуалната и визуална висота на родната Татяна?
Мелания е правила своята доза гафове (речта на Мишел Обама), проявявала е и дързост (якето с надпис „I really don’t care, do u?“). Но според мен най-големият грях на Мелания е фактът, че е успяла.
Източноевропейката от малкото словенско село стигна до Белия дом в САЩ. И това, драги ми хейтъри, просто е непростимо. Проблемът не е как е стигнала, нито коя точно е тя. Проблемът е, че тя е изплувала от нищото, при това сама.
