Или кратко есе за русофобията в мен
За някои от нас Русия присъства в живота още от най-ранна детска възраст и все още носим белезите от този факт. Някои от най-травмиращите за мен неща, свързани с „Мада Раша“, са:
1. Комунизмът – той нито е измислен в Русия, нито от руснаци, но те бяха гениите, превърнали нечии философски теории в нещо, което да служи за основа на държавно управление. Разбира се, направили са го по толкова безумен, бездуховен и жесток начин, че са заразили с идеите си сума ти други държави, в това число и нашата, за което вече няма прошка.
2. Крепостничеството – горкият руски народ не е видял много свобода в тоз живот. От едно крепостничество под ботуша на царете преминава към второ – под ботуша на тоталитарните лидери, и към трето – под ботуша на КГБ агента Путин и олигархията. Просто няма почивка за таз руска душа, давеща мъката си във водка и в илюзии за величие.
3. Червената/руската армия – за разлика от общото мнение за „братска Русия“, аз не споделям този сантимент. Според мен те въобще не дойдоха в България като освободители от Хитлер, а като окупатори… при това въшливи и гладни окупатори. Единственото „велико“ на руската армия е това как пълководците им са готови да жертват милиони момчета и момичета, което не е героично, а трагично. Доколкото съм чела, и в наши дни нещата не са се променили много. Където е стъпил руски ботуш, трева не никне.
4. Руската мафия/олигархия – тя прониква дълбоко в чуждите държави, сраства се с властта и суче всички живителни сили. Това е нещото, което Русия изнася повече и от природния газ. Едва ли нашите родни бабаити, сиви генерали и политици биха били толкова безочливи, ако нямаха любезното съдействие на руските служби, превърнали в изкуство източването на държавен ресурс в офшорки.
5. Руските туристи/инвеститори – представете си, че нормалните руски жилищни квартали приличат на „Люлин“ в мрачен януарски ден, само че са много по-грозни. Тогава ще разберете защо на руския турист му харесва пълната с ешерихия коли, чалга и тълпи клоака, наречена българско Черноморие. С такъв тип клиентела българският предприемач няма стимул да подобри услугата. Руският турист консумира всичко, което му подхвърлим, и за съжаление се връща и през следващия сезон.
6. Падежите в руския език – като възпитаник на руско училище мога да кажа с убеденост: няма нищо по-трудно и нелогично от падежите. Знам, ще кажете, че езикът е благозвучен, език за поезия и величие… Но знайте от мен: няма нищо по-лошо от падежите. Всяка година ги учих и така и не ги научих. Когато после учих немски, направо си починах. Добре че едно момче от съседния клас ми пишеше домашните, та стигнах до 7-ми клас. Сега той не харесва проукраинските ми постове, но – съдба.
7. Песничката „День рождения“ (Голубой вагон) – като я чуя, веднага си спомням фрустрацията от часовете по руски, скуката и тихия ужас от сблъсъка с тази култура в толкова крехка възраст.
Поздрав за всички русофили и Слава Україні!
