3-ти март е чудесен ден човек да си почине и да си посади картофите, но дали е чудесен ден да бъде отбелязван като национален празник? Това е съвсем отделен въпрос, който, мине се не мине известно време, отново става актуален – особено след като Русия нападна Украйна.
Естествено, има много аргументи „за“ празнуването на празника, освен този с картофите. Но според мен най-силният от тях е размерът… или по-точно пределите на Санстефанска България според мирния договор, подписан на 3-ти март.
Всички от малки в часовете по история сме научени да въжделеем за този миг – почти достигнат и после вовеки изгубен, в който идеалът за една голяма, силна България се е сбъднал. Но уви…
И аз обичам 3-ти март. Обичам да си посадя картофите, да не сме на работа. Обичам да гледам по телевизията как патриотичният български народ, облечен в кожени или шушлякови якета, изпомачкани панталони или официални анцузи, се бута в задръстванията по завоите към Шипка, за да яде кебапчета и да пие бира, но някак „по-патриотично“. Да гледам президента, да слушам за загиналите, героите, армията, братушките… въобще – идилия.
Та, така и не се бях замисляла какво може толкова да не му е наред на 3-ти март. И първия път, когато някой каза, че искат да не бъде празник, си казах: „Е, тия вече съвсем прекалиха! Разбирам джендъри, ваксини, гей паради, вегани, гей вегани, но вече и на 3-ти март ли да посягат?“.
Но тъй като винаги се опитвам да чуя и другата гледна точка, преди тотално да отрека нещо, реших да прочета една статия по темата. В нея професор Ивайло Дичев ме накара да се замисля дали наистина е редно 3-ти март да е националният ни празник. Според него това е дата, на която се сключва мирен договор между две държави и нито една от тях не е България.
Да, ще кажете: „Много ясно! Всички го знаем това, Мария (дъ-ъ-ъ, на коя планета си?)“. Но аз някак не го бях осмислила. Ще го повторя пак: празнуваме собствения си национален празник на дата, на която ние не сме подписвали нищо, ние не сме договаряли нищо, ние не сме съществували като нация. Празнуваме мирен договор между две чужди държави.
На всичкото отгоре датата е предложена за празник през 1990 г. (т.е. това не е някакъв древен, традиционен празник, който някой сега иска да промени) и е предложена не от кой да е, а от Петър Младенов.
Та, за съжаление, и по този въпрос ще трябва да съм на страната на ваксинираните и веганите – на страната срещу 3-ти март като национален празник. Но ще ме попитате: „А размерът, Мария? Нима той не е от значение, нима не искаш България на Бяло море, пък някой ден и на три морета?“.
Наскоро гледаха в „Панорама“ интервю с президента Петър Стоянов, в което той разказва за двата вида държави в Европа: голямата, милитаризирана и разпростряна държава и малката европейска държава, в която хората се гордеят със стандарта си на живот.
Аз все още вярвам, че българите бихме избрали малката, подредена, европейска държава. Все пак за какво ни е Бяло море – да презастроим и него ли? За какво са ни дори три морета, когато можем всичрки да сме на Сен Тропе, а останалите на Малдивите?
Нека се замислим, нека спрем с този изтъркан вече идеал за голямата Санстефанска България. Нека си подредим малката европейска държавка и да я направим такава, с която да се гордеем. И нека си имаме празник, който да си е само наш. А що се отнася до това какво ще кажат пак руснаците: „…нека таз свобода да ни бъде дар!“.
