Относно проблема със суверена
Последно време думата „суверен“ все по-често се използва от политиците вместо думи като „гласоподавател“, „мнозинството избиратели“, „народ“ и т.н. Думата се използва най-вече от представители на партията „Има такъв народ“, но съм я чувала в изказвания и на представители на други партии, дори мисля, че и Президентът я употреби. За Президента не мога да съм сигурна, защото този човек говори толкова бавно, че докато завърши едно сложно изречение, вече съм забравила началото му и мисълта ми е прескочила към поне 5 други теми, така че за там гаранция нямам. Все пак, мисля, че бурната употреба на тази дума започна с референдума на Слави, но, разбира се, не мога да съм 100 % сигурна, защото докато открия колко много ме притеснява тази думичка в контекста на избори и избиратели, изтървах целия ѝ генезис в съвременното политическо говорене.
Ще се запитате защо пиша за някаква си дума. Истината е, че просто много ме дразни. Всеки път като чуя изречения като „суверенът ще реши“ или „най-важно е мнението на суверена“ и нещо се обръща в мен. Първо си помислих, че темата за една дума не е важна и отложих да пиша затова. После, че ще се поспрат да я използват и отново отложих да изложа моите мисли по въпроса и накрая мислех, че греша като си мисля, че употребата на думата е някак неточна и пак отложих да критикувам.
Но след интервюто на вече депутата Трифонов по БНР, където той продължи да си я употребява във всяко второ изречение и след един пост във Фейсбук, под който обикновен човек взе да я употребява, за да обоснове рушене на частни къщи в Морската градина на Варна от страна на Общината, ако „суверенът“ така решал (не че съм против събарянето на къщи в Морската, но все пак). И вече не мога да се сдържа и да не дам моето мнение по темата за „суверена“.
Ще опитам да се обоснова защо ме дразни толкова тая ти ми дума. Отне ми много време дори аз самата да проумея чувствата си. Но се оказа най-вече, защото една френска, засукана думичка сякаш внушава на иначе обикновения, средностатистически гласоподавател, бай Гошо, от Долно Уйно, чийто последен професионален пик са били двата работни дни, в които е успял да остане трезвен до обяд на работа, че е някакъв върховен владетел, имащ абсолютната власт да „изчегърта“ тея у Софията, дето ни докараха до това дередже (не че няма нужда от това, де).
Тук, може да ме упрекнете в крайно снизходително и обидно отношение към средностатистическия гласоподавател. Но мисля, че обидата и снизхождението са по-скоро от страна на видния, политически ПР, който и да е той, чиято идея е била, да изтупа тази ти ми думичка от праха, трупан от времето на Абсолютизма и да я пришие към словесните напъни на различни партии, целящи да измъкнат българина от ступора на политическата индиферентност и да го накарат, извисявайки го до някакъв всевластен абсолют, да се освести малко, да наруши неделния си ритуал по изтрезняване със зелева чорба и да благоволи да гласува.
Да, ще кажете, принципно може би не е грешно да се нарече народа суверен, защото по Конституция държавната власт произтича от народа и в нея (Конституцията) са залегнали доста от принципите за народния суверенитет. Но де факто – колко да сме суверен, а пък de jure не искам да говоря, само професор Вълчев има няколко статии и една книга по въпроса, това ми бе достатъчно да разбера, че проблемът със суверена е далеч по-висока правно-юридическа топка, отколкото мога тук, така, без една декада в Юридическия факултет, да Ви поднеса.
Само ще спомена, че същият принцип за народен суверенитет го е имало и в Конституцията на Народната Република България. Така че колкото и възвишено и френски да ни звучат нещата, сме в Източна Европа, а тук идеите на различни европейци, били те на Маркс или Русо, могат да се сдобият с повече от 50 нюанса разлика с оригиналния замисъл и да не са така мек (софт) BDSM като този, представен в книгите на Е.Л. Джеймс.
Пък и, колкото и да искаме народен суверенитет, той, в своя абсолютизъм, изключва личната свобода и неприкосновеност. Така че, не е лошо да се внимава със суверенитета в големи дози.
Но дори и като приема, че думата суверен все пак може да се употребява вместо „народ“ в някои изречения и в някакъв смисъл народът наистина може да се приеме за суверен, то да се приравнява волята на избирателя с волята на суверена, ми се струва малко прекалено, най-вече защото не целият народ си е изказал волята в едни избори, били те и парламентарни. А открих, докато четох Конституцията (смятайте колко ме фрустрира целият този казус), следния текст в нея – „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет“, а избирателите, ми се струва, че са само една част от народа, пък да не говорим за избирателите на конкретна политическа сила, имаща тя и мнозинство.
Така че тук, за пръв път в живота си, ще използвам една дума, която никога не съм мислила, че ще ми се случи да употребя и го правя с огромна радост и удоволствие, може би грешно. Позволете ми да се обърна към представителите на политически партии с призива – „Уважаеми кандидати за депутати, непротивоконституционствувателствувайте“ 😊.
И тук смятам да изляза от правната тематика, която не ми се отдава особено и да отбележа, че от устата на българските народни представители думата суверен просто ми лъха на „прованс“, „буржоа нуво“ и пресен чесън за разкош, ще мъ прощавате за френския.
Суверенът, нашенският, си хвърля боклуците от терасата, руши обществената собственост, не улучва контейнера за смет, изхвърля отпадъците от ремонта си в общия боклук, дава рушвети, усмихва се на местните бабаити, защото може да му потрябва услуга, кара пил, агресивен е зад волана, търси как да не работи, не се сдружава със себеподобни, за да промени системата, а гледа да я прецака и носи тесни и впити ризи като има шкембе, ама е богат и със стил.
Идеята ми, драги дами и господа, е, че ако го хвана тоя ти ми суверен, ще му счупя главичката.
Време е да спрем с идеализирането на народа и демонизирането на политиците и да приемем факта, че политиците не са някакъв специален внос, пратен ни тук от черни сили да ни тормози, те са такива каквито сме ние. И е редно да се отървем от политическия наивитет, който Западът е изживял малко след Абсолютизма, да запретнем ръкави и да си изчистим къщичката. Да вземем малко да си оправим съществуването на битово-профанно ниво, пък тогава да протягаме ръчички към абсолютната власт. Защото, драги ми съвластници, така сме малко по голи ц*ци… суверен.
