На 8 септември 2026 г. OpenAI съобщиха, че изкуственият им интелект е решил една от задачите на Хилядолетието — проблема за съществуване и гладкост на уравненията на Навие-Стокс.
Всички като мен, за които математиката е като черна кутия, бяхме искрено впечатлени. Задачите на Хилядолетието са седем — формулирани от Института по математика “Клей” през 2000 г., с награда от по 1 милион долара за всяка от тях. Пред тях дори най-великите математици в света са били безсилни с десетилетия.
Само една от тях е решена досега — хипотезата на Поанкаре, доказана от руския математик Григорий Перелман през 2002–2003 г. (Перелман, между другото, отказва и медала “Фийлдс”, и паричната награда.)
Работата по сегашния проблем — Навие-Стокс — звучеше в началото просто и чисто: задачата е попаднала пред изкуствения интелект и той, след като няколко агента са поработили по нея, просто я е решил. По думите на самите OpenAI, около 10 000 AI агента са работили координирано около 88 часа, за да стигнат до резултат — представен в документ от близо 165 страници с формална проверка чрез системата Lean.
Но тази опростена PR версия на историята не е точно пълната версия на събитията, според твърдения от математическата общност.
Оказва се, че двама математици — Тристан Бъкмастър (NYU) и Левент Алпьоге (служител на Anthropic) — като напълно независими изследователи вече месеци наред са работили по проблема за взривяване за крайно време при форсираните триизмерни несвиваеми уравнения на Ойлер — граничен случай на Навие-Стокс (Ойлер е като Навие-Стокс без вискозитет). При работата си те са ползвали изчислителна мощ и модели и на OpenAI, и на Anthropic, следвайки конкретна математическа методология — механизма на Кордоба и Мартинес-Сороа за форсирано взривяване чрез концентрирани профили на завихреност. (да, този абзац пристига до Вас след много редакции с ИИ)
Дълго време AI агентите не стигали до конкретен резултат. Накрая моделите генерирали доказателство, но то било, по думите на Бъкмастър, едва разбираемо — а на самите изследователи им отнело месеци да го разгадаят стъпка по стъпка, да го изпишат в кохерентен вид и да го валидират чрез независимата система Lean.
Слухове за предстоящото му обявяване стигнали до OpenAI около началото на септември. Компанията веднага хвърлила огромен ресурс, за да стигне до по-големия резултат за Навие-Стокс за броени дни. След това главният математик на OpenAI се свързал с Бъкмастър с предложение за съвместно обявяване — но настоявал Бъкмастър да публикува сам, без Алпьоге като съавтор, заради връзката му с Anthropic. Според Бъкмастър, когато той отказал и заплашил да разкаже случката публично, получил отговор в стил “защо би съсипал кариерата си” — фраза, която приел като заплаха.
В крайна сметка Бъкмастър публикува резултата си заедно с Алпьоге преди OpenAI. Малко след това OpenAI обявяват и своето решение. Но въпросите как точно агентите са стигнали до него остават отворени.
OpenAI отричат да са ползвали пряко работата на Бъкмастър и Алпьоге, но самите те признават, че не е изключено анонимизирани данни от използването на продуктите им да са повлияли на обучението на моделите. В първоначалното им прессъобщение дори не се споменава методът на Кордоба и Мартинес-Сороа — авторите на самия математически подход, върху който се базира резултатът.
Към днешна дата математическата общност все още не е потвърдила напълно дори коректността на самото решение на Навие- Стокс, представено от OpenAI.
Внушението, че изкуственият интелект без никаква външна намеса просто е “решил” вековен проблем, остава валидно за незапознатата публика. А въпросите около интелектуалната собственост при работа с AI остават широко отворени.
