Европейското свърши и като всеки един добър сериал ни остави що годе доволни от края и малко тъжни, че няма да гледаме повече епизоди. Това Европейско беше малко по-различно от предходни такива и като че ли се опита да ни онагледи концепцията за пространство-времето – проведе се в 11 различни страни и се отнасяше за две различни години, но всичко си струваше, защото представлението беше добро.
А относно финала – Италия, моля! Не искам да пренебрегвам усилените тренировки на футболистите, треньорските решения, лошата карма на англичаните и хъса за победа на италианците, но истината е, че тази купа отиде в Рим, изцяло благодарение на моя милост.
През това Европейско първенство всеки един отбор, който подкрепях и чийто мач гледах, губеше. Затова, когато се очерта финалът Англия-Италия, а аз бях твърдо срещу Англия, Италия беше в голяма опасност. Тази опасност се засили още в първите минути от финала, когато англичаните поведоха.
И тогава аз направих нещо безкористно, крайно неегоистично и благородно – смених канала. Но еманацията на героизма ми настъпи, когато видях или по-скоро чух от реакциите на съседите, че италианците са изравнили, a аз стоически издържах на напрежението, желанието да гледам дузпи и съспенса на европейски финал и героично отидох и си легнах. Така не гледах финал, не гледах дузпи, не бях част от емоцията, но днес видях една щастлива Италия!
Джонсън, Круз, Бекъм и Уилям, sorry, купата е в ЕС!
Prego, Italia 🙂
