Много консервативно мислене на тази наша територия. Някои са умерени консерви: „Гейовете да си живеят, аз имам приятели гейове, но да не ни се навират в очите с паради“. Други са крайни консерви: „Да си гей е извращение, да ги анатемосаме“ (тук съм далеч по-мека от това, което чувам, но „Дъра-бъра“ е едно приятно място).
И на цялата тая хубост – един огромен пилон за разкош. Какво по-добре може да опише родната картинка от един голям фалически символ, на който да се развява трибагреникът, забучен от патриотите насред девствените хълмове на най-зелената ни планина? Явно патриотите обичат фалосите, но така ги е страх да си го признаят, че го крият зад омразата си към ЛГБТИ хората.
И цялото лицемерие – традиционни добродетели, традиционно семейство… Къде са те, бе хора? Църквата не излиза да анатемосва традиционните съпрузи, които традиционно убиват съпругите си. Не, този най-голям грях – човекоубийството – не ги смущава. За тези „традиционни“ вече случки църквата няма позиция. Но няколкостотин души ще излязат да се разходят с шарени знаменца из центъра на София – анатема!
Днес и Любен Дилов-син, когото смятах за що-годе либерал, и той се „натопорчил“ да обяснява как никой не искал да обижда гейовете, но и те да не обиждали традиционното семейство. Хората искат да имат свои законни семейства, никой не е тръгнал да обижда чуждите. Но пак внушения…
Голям е консервният завод на България, спонсориран от братска Русия. В него Копейката с черпака обира каймака на традиционния вот – педофилски прожекции, традиционни ценности, предателски посолства, джендъри… за него враговете нямат край. Корнела и тя – като жабата, подлага краче да я подковат с малко „консервни“ гласчета, размахвайки прашасалото плашило на Истанбулската конвенция. ИТН винаги са имали лидер, приличащ на огромен пилон – традиционен с песните и мъжествеността си. ГЕРБ, ДПС и Бойко уж са европейски настроени, но либерализмът не им лепне по мярка и никога не са го защитавали упорито.
А Дилов-син вече не е толкова „син“ – не е модерно да си либерал. Милият Дилов, той е толкова метро, ърбан и интелектуално сексуален, че повечето консерватори в страната сигурно го мислят за гей, но и той се е наредил на опашката за консерви, за да събере малко вот. И всичко това в сянката на Президента – семеен, традиционен, генерал, мъж, летец, пацифист и военен. Консерви от всички страни – обединявайте се!
ПП-ДБ са някаква надежда в този дъждовен ден, но обградени от врагове, нямат време да обърнат внимание на всичко.
Чувствам се като последния либерал, самотен и вкиснат насред ръждата и нащърбените празни консервени кутии. Защо ми пука за гейовете? Аз зная, че тези консерви утре идват за мен. Днес са срещу парадите, утре – срещу абортите. От години са „за“ домашното насилие, спирайки законите под претекст за „джендъра“. Днес спират филм за приятелство, утре ще спрат филм за суфражетките. И докато се усетя, ще трябва да се обвивам във фередже, да не би да си „изпрося“ изнасилването.
Ще перифразирам Нимьолер: днес само парадът им пречи и аз мълчах, защото не бях на парада. Утре – гейовете, но аз не бях гей и мълчах. После ромите, после разпуснатите жени… Накрая аз им пречех, но вече нямаше кой да се застъпи за мен.
Несправедливостта някъде е заплаха за справедливостта навсякъде. Това ме притеснява, драги.
*Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.
Мартин Нимьолер
